Прогнозите на Европейската комисия не са обещаващи – данните сочат, че се очаква глад за специалисти, до 2020 година няма да достигат близо 900 хиляди висококвалифицирани програмисти и други обучени експерти в сферата на технологиите.
Ето защо Rasberry си е поставила по-висша цел, освен търговията. Фирмата основа фондация, която чрез различни благотворителни прояви се грижи да държи жив духа на младите маниаци и любители в бранша.
През ноември миналата година британският астронавт Тим Пийк се запъти към Международната космическа станция с две допълнени версии на Raspberry Pi, наречени Astro Pi. С тях се провеждат експерименти, а разработките и кодовете са дело на студенти.
Писането на програмни кодове се развива в динамична среда и търпи непрекъснати промени. Програмирането в cloud (модел на компютърни технологии, позволяващ споделени ресурси) обаче се очертава като една по-трайна тенденция и занапред. Поради своята специфика то свързва дори сътрудници, намиращи се на различни континенти.
Все така характерно ще е и нахлуването на нови езици, като на Facebook Hack или на Apple Swift, които ще се употребяват паралелно с класическите инструменти C и Java.
Целта е да се учат на програмиране все по-млади и различни хора, които да обогатяват дейността със своите умения в изработването на сайтове и платформи. В Масачузетския технологичен институт функционира „приятелски настроен“ към децата програмен език. Към Scratch има невероятен интерес - милиони са регистрираните потребители по света.
Интересно е да се проследи как са се изменили програмните езици през последните 15 години, както и закономерностите, които времето не е успяло да трансформира.
И преди, и сега C и C++ са основните доминанти при програмирането, когато говорим за дълбоки или високо-оптимизирани нива. Една крачка пред тях са C-производните езици, като Java и Microsoft C #, които са актуални при повечето приложения. И на върха са скриптовите езици, като Perl, Python (назован на името на Монти Пайтън), и PHP, които основно се използват да „залепят“ отделните програми, за да се изгради една цялостна система.
Fortran (създаден през 1957 г.) продължава да се употребява за програмиране в науката, включително при прогнозиране на времето и измененията в климата. JavaScript пък си остава номер 1 език за програмиране при уеб браузърите.
Какво ще се случи още
Популяризирането на нови компютърни платформи, било за автомобила ни или за прости уреди като тостера вкъщи, е предизвикателство при изработването на по-големи свързани системи. Скриптовите езици могат да бъдат писани свободно, а и позволяват една променлива да съдържа число, кратък текст, или други знаци. Това означава, че писането на програми е по-лесно, по-бързо, но и деликатно, с възможности да доведе до бъгове впоследствие.
Би било удачно да се увеличи броят на езиците, които се раждат в корпоративния свят, а не в университетите. Така компаниите ще имат по-сериозен контрол върху езиците.
"Програмните езици са като екосистеми", казва проф. Алън Майкрофт от компютърната лаборатория в Кеймбридж. Непрекъснато се разработват нови малки езици, а след това някоя мега корпорация използва един от тях, без да има гаранция за останалите – те не се знае дали някога ще влязат в употреба.
Първият С става популярен, именно защото Unix, Linux, и Windows са написани на него. Java пък проби с възможностите си за анимация (аплети) при уеб страниците в началото. Но особеностите на напредъка предвиждат едно бъдеще, където ще има място само за големи проекти. С подходящо обучени таланти по целия свят, дистанционната работа ще става все по-широко разпространена. И затова супер мощни лаптопи, предоставящи удобство и полезно развитие в тази област, ще са предпочитани и от съществено значение.
Липса на IT работна ръка
В световен мащаб броят на заетите с програмиране е около 15 милиона души. Всичко, което се нуждае от програмен код расте с неимоверни темпове, но със същата прогресия не се увеличават специалистите в тази сфера. В Индия всяка година завършват около 100 хиляди студенти, но във Великобритания са едва десета от тях. Недостигът на талантливи програмисти е добра новина за някои, които си търсят отлични предложения из технологичните компании.
При нас също има недостиг на кадри от IT сферата. Държавата ще отпусне 600 000 лева допълнително за университетите, които приемат повече програмисти и математици. Фирми като Телерик и Ментормейт започнаха сами да си обучават безплатно своите служители, а пък Светлин Наков направи цял университет на тази тематика – СофтУни.
Недостигът на кадърни работни кадри е причината Google UK да работи с организации като Club Code, Young Rewired State и Raspberry Pi, за да вдъхновят младите хора да се включат в кодирането и цифровите технологии. Още по-дръзки в този стремеж са от Wonder Workshop. През 2012 г. те създават проекта, за да учат децата на писане на кодове. Две години по-късно се появиха и роботите Dash и Dot.
Забавните машини ангажират вниманието на децата с музика и рисуване, като по този начин развиват уменията им за програмиране, приканвайки ги да използват последователни команди или да решават „проблеми“ в подпрограми.
А защо да не си представим едно цяло бъдещо поколение програмисти, които също като Стив Джобс, започват великите си дела в гаража у дома?
